Как да отгледаме уверени деца в измамен свят?

Децата ни растат заобиколени от измамни филтри. Играят си в „изкуствени“ реалности. Живеят пред измамни екрани.

Пораствайки, все повече деца се чувстват принудени да доказват своята ценност, ходейки на определени места, пушейки определени неща, действайки според тренда. И до къде стигат…до загуба на идентичност, до депресия, до болница? Или поне до липса на интерес към истинския свят, в които нищо не е толкова скоростно и цветно. Напротив, училището, разговорите с родители, четенето, всички реални занимания изглеждат досадни, ненужни, скучни.

Не, не съм идеален родител. Освен това съм била неуверено дете и още усещам този отпечатък по кожата ми. Затова искам да свържа моите детски страхове със съветите от книгите и опитът ми като родител. И да споделя какво ме научи животът до тук…уроците със сигурност ще продължат, но вече имам на какво да се опра.

Ето и моята кратка схема за отглеждане на дете, което ВЯРВА истински, че ще се справи:

1. Колкото и да обичаме едно дете, то няма да разбере, ако НЕ му го казваме. То не може да разбере по нашите загрижени погледи, нито по нашите реакции. Не разбира, че когато му се караме, то е защото смятаме, че е за негово ДОБРО. Затова „Обичам те“ е думата, която моето вътрешно дете мечтае да чува всеки ден и което със се старала да казвам на моите деца. В прав текст, дори когато сме се скарали преди минути.
2. Сравнението е отрова. Много внимавам, когато и до ден днешен я ползвам. В малки количества може да помогне, но в големи убива. Затова не карайте детето си да се сравнява с качествата на другарчетата. Дори и на спортни състезания, всяко дете има нужда да чуе, че се гордеете с него, независимо дали е първи от 100 участника или 3 от трима.
3. Четенето е злато. Четете на детето си. Дума по дума, после го насърчавайте то само да чете каквото му е любопитно. Защото четенето е търпение и вдъхновение в едно. То е сила, създава връзки в мозъка на детето, които са безценни за неговото развитие.
4. Бъдете до детето. Присъствайте, колкото може повече. А когато ви няма, напомняйте му по всякакви начини колко е ценно за вас общуването с него. Детето е дар, който няма да е вечно ваш. След време ще се влюби, ще замине, ще има свое дете и вие няма вече да сте неговото „най-важно“.
5. Научете го да обръща внимание на МАЛКИТЕ неща. На малките радости, на малките грешки. Защото от малкото започва и голямото. Нека бъде честно за дребните прегрешения, нека се радва на малкото подаръче, така ще цени всичко останало.
6. Смейте се заедно. Смехът е здраве, смехът е лек за всяка болка. Понякога дори да не ви е до смях и се боите до смърт, то не му всявайте страховете си. Покажете му ВЯРАТА си в това, че с усмивка всичко е по-леко и че всичко ще бъде наред.
7. И понеже 7 е любимото ми число и искам тук да приключим със схемата, какво остана? Мисля да повторя 1. Не защото няма още много важни съвети за увереността, а защото знам със сигурност, че ЛЮБОВТА е най-важното, от което едно дете има нужда, за да расте уверено. Знам, че е трудно тази любов да бъде безусловна, но ако някой заслужава да се опитаме да се научим на тази безусловност, то това са създанията, които сме повикали на този свят.

Нека опитваме всеки ден да бъдем истински до децата си, за да бъде светът ни много по-щастлив:)

ХС