Пасиансът на архангелите – Мария Лалева

Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия.

Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.

Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.

Цитати от „Пасиансът на архангелите“ от Мария Лалева:

• …Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно…
• Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. 
• А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.
• Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.
• Когато счупиш някого, започни да събираш себе си. 
• Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… 
• Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото… Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва… На себе си.