Пътуване до Края на света – A Journey to the End of the World

Описание

Важните неща в живота се случват, когато си готов за тях.

А всяко начало започва с първата крачка…

 

Но какво е начало и къде е краят? Кой поставя границите върху земното кълбо? А пределите в нас? Къде започва и свършва светът ни?

Антарктида е последният девствен континент на Земята и последното място, където природата е оцеляла такава, каквато е била преди нас. Как ли изглежда това все още мистично и много студено място? Какви ли тайни крие? И защо то е толкова важно за бъдещето на човечеството?

По време на престоя си на Антарктида писателката се сблъсква с редица предизвикателства, но същевременно е пленена от дивата природа и суровата красота, която я обгръща. Живият и завладяващ стил, с който описва своите впечатления и преживявания, ще потопи читателя изцяло в атмосферата на Ледения континент. И ще го подтикне да пожелае да се докосне до неговите безкрайни снежни простори. Но историята в най-новата творба на Филипова е много повече от обикновен пътепис. Книгата се разгръща като своебразен разказ за пътуването към себе си, към хората и начина да откриеш собствените си неподозирани сили и възможности. „Всички сме само мигове, факти, цветове и прах във ветровете. Краят на света е там, където приемем, че е. Способностите ни са толкова големи, колкото очакванията ни за тях. Началата са там, където преодолеем себе си, изживеем се, усетим се. А същинският Край може и никога да не настъпи, стига да го пожелаем”, споделя Людмила.

Това е Антарктида през очите и фотообектива на Людмила Филипова – Антарктида, съвсем близка и неописуемо далечна. Близо 500-те впечатляващи кадри в нея допълват ледената приказка, разказана майсторски от авторката. Всички те са дело на самата Людмила, с изключение на шестнадесет, любезно предоставени от членовете на българската експедиция, с която писателката пътува.

Както отбелязва проф. д-р Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт: „Книгата на Людмила е послание да съхраним не само девствената природа и живот на Антарктида, но и да запазим себе си и човешките взаимоотношения в най-висшата им форма.“